СОНДОВО (СТОМАШНО И ЕНТЕРАЛНО) ХРАНЕНЕ




Показания за сондово хранене:

     1. Лицево-челюстни травми и операции;
     2. Рак на устната кухина, глътката, ларингса и хранопровода;
     3. Изгаряния, резекция и стеснения на хранопровода;
     4. Черепно-мозъчни травми, операции, ракови и други заболявания на мозъка (инсулт и др.) с нарушена нервна регулация на дъвченето и гълтането;
     5. Коматозни състояния от различен произход;
     6. Заболявания на стомаха с непроходимост (изгаряния, обширен карцином) и по-рядко след резекция на стомаха при много изтощени болни;
     7. Кахектични състояния след тежки операции с усложнения или сепсис.

Противопоказания за сондово хранене:

     1. Нарушена проходимост на храносмилателния тракт респ. чревна непроходимост;
     2. Генерализиран перитонит;
     3. Упорити повръщания;
     4. Остро кървене на червата;
     5. В ранна фаза след операция на тънките черва;

Техника на въвеждането на хранителните смеси:

     Въвеждат се през сонда, която се поставя през едната ноздра, а свободният й вътрешен край достига до стомаха (75см.), дванадесетопръстника (100см.) или началото на тънкото черво (125см.). Предпочитат се сонди с диаметър около 2 мм.
     Макар и по-рядко се прилагат и други техники, като например иглена катетърна йеюностомия и перкутанна ендоскопска гастростомия.

Режим на въвеждането:

     Хранителните смеси могат да се подават капелно, непрекъснато. За целта се използват инфузионни помпи, с които се осигурява равномерен 24 часов приток на хранителни вещества. Този начин се предпочита при ентерално хранене.
     Храната може да се дава и прекъснато, на 4 - 5 порции от 100 -300 ml със скорост 25 - 150 ml/h или болусно, но не по-бързо от 1 h за прием. Дневната енергийна нужда от 10 500 - 12 600 kJ се покрива обикновено с обем от 1,3 - 3,0 литра сондова храна.
     Ако храната се въвежда бързо, понякога настъпват усложнения, като понижаване на кръвното налягане, сърцебиене, изпотяване и прилошаване или диария, тежест и подуване на корема. Те могат да се избегнат, като се използва постепенно нарастваща скорост на подаване и обем на храната.
     При много изтощени и недохранени болни сондовото хранене се започва с обем 500 ml и 25 g белтъчини за денонощие. Ежедневно количеството се увеличава с 250 ml (12,5 g белтъчини), за да се достигни на 10-ия ден обем приблизително 2 500 ml с 125 g белтъчини.
     Продължителността на този начин на хранене зависи от възстановяването на болните и е около 15 дни в реанимация и трае месеци при болни с гастростома и т.н.

Изисквания към хранителните смеси:

     Основно изискване е диетите да са съставени от течни или полутечни продукти и ястия, които могат да преминават през сондите. Продуктите могат да се разреждат с гореща вода, чай, бульони, зеленчукова или оризова отвара, мляко, плодови и зеленчукови сокове и др.
     Температурата на хранителните смеси при хранене трябва да бъде 40 - 50°С.
     При отсъствие на противопоказания диетите ориентировъчно трябва да съдържат: белтъчини - 100 -110 g, мазнини - 100 - 110 g, въглехидрати - 400 - 450 g, свободна вода - до 2 500 ml.
     Обем на порцията 250 - 350 ml.
     Режим на хранене: 5 - 6 приема дневно.
     Всяка порция се приготвя непосредствено преди храненето, а съхранение в хладилник над 24 часа не се допуска.
     За да се избегнат осмотични диарии желателен е осмоларитет под 450 mOsm/l.

Усложнения:

     Неправилно провежданото сондово хранене може да причини усложнения, като например такива от механичен характер (дразнене в носа, глътката, хранопровода, както и разязвявания, некрози, стенози).
     При 4 - 20 % от болните може де се появи диария. Причините са разнообразни: бързо хранене, студена храна, хиперосмоларитет, несъобразена с индивидуалните особености храна (напр. даване на много масти или лактоза при болни с тънкочревна недостатъчност).
     Метаболитни усложнения са: хиперхидратация, повишаване на нивото на уреята и креатинина, елктролитите и глюкозата в кръвта.
     Сериозно усложнение е аспирационната пневмония (1% от болните).

     Като форма на хранене сондовото стомашно или ентерално хранене се предпочита пред парентералното или най-малко трябва да участва частично в общия хранителен режим при необходимите показания за това.


http://steffanov.dir.bg